- Котките най-често се заразяват, като поглъщат бълхи при ближене или изяждат уловен гризач.
- Често няма никакви признаци; понякога се виждат бели членчета като оризови зрънца около опашката или в леглото.
- Лекарството и честотата на обезпаразитяване се определят от ветеринар според начина на живот на котката; при бълхи се лекуват и бълхите.
Кои тении засягат котките
При котките в Европа най-значими са две групи. Dipylidium caninum е тения на кучета и котки, разпространена в цяла Европа. Hydatigera taeniaeformis (по-старо име Taenia taeniaeformis) е от т.нар. „големи“ тении — според ESCCAP те достигат 20–250 см.
Източниците се различават кой вид е най-чест. Насоките на ESCCAP (7-мо издание, 2025) посочват, че при котките преобладава Hydatigera, докато VCA и ветеринарният наръчник Merck наричат Dipylidium най-честата. Разликата е разбираема: котка с бълхи и котка, която ловува, са изложени на различни видове. Лисичата тения Echinococcus multilocularis засяга кучета рядко и котки — много рядко.
Как се заразява котката
Dipylidium се предава чрез заразени бълхи (по-рядко въшки). Котката ги поглъща, докато се ближе, и след около три седмици тенията вече отделя членчета. Затова котка, която не излиза, но има бълхи, също може да се зарази.
Hydatigera се предава, когато котката изяде заразен гризач — ларвите са в черния му дроб. До отделянето на членчета минават приблизително 5–8 седмици (на друго място в същите насоки са посочени 5–10). Котка, която ловува или яде сурово месо и вътрешности, е с по-висок риск.
Признаци, които можеш да забележиш
Най-често инфекцията не дава никакви признаци. При Dipylidium се отделят бели членчета с дължина около 1 см; докато са свежи, се свиват и разтягат, а изсъхнали приличат на оризови зрънца. Търси ги около ануса, в козината под опашката и в леглото.
Сърбежът може да накара животното да се търка по пода, но според VCA това е много по-често при кучета, отколкото при котки. Понякога котката повръща възрастна тения или отслабва при тежка инвазия. ESCCAP описва и редки случаи на запушване на тънките черва при масивна инвазия, както и лош апетит или диария при млади животни. Членчетата на ехинокока са практически невидими с просто око.
Защо пробата може да е отрицателна
Обичайното флотационно изследване на изпражнения е ненадеждно за Dipylidium, защото яйцата са затворени в членчета. ESCCAP посочва, че специален копроантигенен тест е значително по-чувствителен. Яйцата на Hydatigera и Taenia под микроскоп не могат да се различат от тези на Echinococcus, затова при съмнение се използват молекулярни методи.
Ако видиш членче, запази го в чист затворен съд или го снимай отблизо и покажи на ветеринаря. Отрицателна рутинна проба не означава непременно, че котката няма тения.
Лечение: какво решава ветеринарят
Тениите се лекуват със средства срещу цестоди; ESCCAP посочва празиквантел за Dipylidium. Изборът на препарат, дозата и повторението са решение на ветеринаря според теглото, възрастта и здравето на котката. Не използвай препарат за куче и не дели таблетки по собствена преценка.
Без контрол на бълхите лечението на Dipylidium често не трае дълго: VCA предупреждава, че при бълхи в дома котката може отново да се зарази за около две седмици. Затова ветеринарят обикновено обсъжда едновременно тенията, бълхите по всички животни в дома и средата.
Колко често да се обезпаразитява
ESCCAP препоръчва схема според индивидуалния риск, не еднакъв календар за всички. За котка, която живее само вкъщи или има достъп до ограден двор и вероятно не яде плячка: 1–2 пъти годишно срещу кръгли червеи или изследване на изпражнения и лечение по резултата.
За котка със свободен достъп навън: 4–12 пъти годишно срещу кръгли червеи и 4–12 пъти годишно срещу тении. За котка, която ловува или яде сурово месо и вътрешности: изследване поне 4 пъти годишно и лечение по резултата или обезпаразитяване поне 4 пъти годишно. Ако рискът не е ясен, ESCCAP препоръчва лечение срещу тении поне 4 пъти годишно и отбелязва, че 1–3 пъти годишно не дават достатъчна защита. Конкретната схема договори с ветеринаря.
Има ли риск за хората
Човек може да се зарази с Dipylidium само като погълне заразена бълха — според CDC повечето описани случаи са при деца, а ESCCAP определя инфекцията при хора като рядка. Лисичата тения е сериозна болест за хората, но котките са лоши гостоприемници и рядко отделят яйца; ESCCAP все пак посочва, че рискът не може да се изключи напълно при котки, които ядат гризачи в райони, където паразитът е разпространен.
Разумните мерки са прости: контрол на бълхите, миене на ръцете след почистване на тоалетната, редовно премахване на изпражненията и недопускане децата да играят с котешки фекалии или в пясък, използван от котки. ESCCAP съветва изпражненията и котешката постелка да не се изхвърлят в компост.
Списък за действие
- Провери котката и леглото за бели членчета или бълхи.
- Снимай или запази членче за ветеринаря.
- Обсъди схема на обезпаразитяване според това дали котката излиза и ловува.
- Лекувай бълхите при всички животни в дома, ако има бълхи.
- Мий ръцете след почистване на тоалетната; не изхвърляй постелка в компост.
Чести въпроси
Може ли котка, която не излиза, да хване тения?
Да, ако има бълхи — Dipylidium се предава чрез погълната бълха. Рискът от тении от гризачи е много по-нисък при котка, която не ловува.
Как изглеждат членчетата?
Бели, около 1 см, подвижни докато са свежи; изсъхнали приличат на оризови зрънца около ануса или в леглото.
Достатъчна ли е обикновената проба от изпражнения?
Не винаги. Рутинната флотационна проба често пропуска Dipylidium; ветеринарят може да предложи друг тест или лечение по клинична преценка.
Колко често да обезпаразитявам?
Според ESCCAP зависи от риска: 1–2 пъти годишно за котка само вкъщи (срещу кръгли червеи или изследване), 4–12 пъти годишно срещу тении за котка, която излиза свободно. Схемата се уточнява с ветеринар.
Източници и обхват
- https://www.esccap.org/guidelines/gl1/
- https://www.vcahospitals.com/know-your-pet/tapeworm-infection-in-cats
- https://vet.cornell.edu/departments-centers-and-institutes/cornell-feline-health-center/health-information/feline-health-topics/gastrointestinal-parasites-cats
- https://www.merckvetmanual.com/digestive-system/gastrointestinal-parasites-of-small-animals/tapeworms-in-dogs-and-cats
- https://www.cdc.gov/dipylidium/about/index.html
Документите са първоизточници за проверка, не автори или рецензенти на този материал. Медицински въпроси се обсъждат с ветеринар; няма извършена ветеринарна рецензия.